Преди да заминем
Откога животът ни е такъв, помниш
ли? Аз отдавна съм забравил. Гонят ни като животни, изтребват ни като
вредители. Не знаем кои са те, но в очите им, сме врагове. Бягаме от убежище в
убежище без ден спокойствие. Приятели измират край нас ежедневно. Не е ясно
колко още ние ще доживеем. А бяхме съвсем обикновени хора. Хора, които имаха
цели, грижи и мечти. Хора обичащи. Останахме една малка група, един жалък сбор
окаяници
Учудващо ли е тогава, че толкова
бързо те залюбих? Че ние живеем бързо и умираме двойно по-бързо. Не е странно
да срещнеш жена, която веднага да ти привлече вниманието. Да я пожелаеш… Но
откъде време за флирт, романтика и танц? Тези ритуали, забравени са в миналото.
Действие ни остава, само тук и сега. Твоите кафеникави коси и сладък кикот. Как
успяваш още да се смееш след толкова ужас? Твоите магически очи и пъстър ум.
Без усилие рисуваш картини за по-добър живот. Извикваш в мен сънища и мечти,
учудващо ли е тогава, че в теб се влюбих до уши?
Откриха ни
отново. Новодошлите привлекли са ги явно. Те бяха първи да си отидат, осъзнали
вината си, с кръв я изкупват. Но сега оръжията са насочени към нас. Какво да
правим, молба за пощада няма в този час. Ще застана пред теб, ще те защитя с тялото си – няма полза от
това, но мъжът си е мъж докрай. Притисни се в мен, нека ти стисна ръката за
последно. Можеш ли да видиш образите в главата ми или си имаш свои?
Представям си, че някак се измъкваме
оттук, само ние двама. Другите остават, за сметка на нас, те не оцеляват.
Преплуваме реката и войната остава далеч назаде. Нищо не ни остава, за това
живеем от Земята. Нямаме дрехи, живеем във натура. Нямаме легло, любим се сред
гората. Гоним се като козички, напълно свободни из синевата на планината. Дори
само за няколко мига, ние сме най-щастливи в тези измислени дни.
Какво друго ни остава преди да
заминем? Силен шум от картечница ни обгръща в дим. Дано се срещнем ти и аз в
една по-добра Земя, за да се познаем пак…
Disclaimer: Този текст е вдъхновен от сън и всякакви
прилики с реални събития са случайни. Никога не съм бил във война и дано никога
не бъда. Все пак по-добре поетът да измисля небивалици, отколкото писателят да
документира преживелици.
