България и САЩ - заедно! Това трябва да е новият ни медиен и политически лозунг. Да станем всички българо-американци. Вместо да се борим против действителността, нека станем едно с нея. А тя е: САЩ вече прониква в световната култура и особено нашата, защото нямаме или не сме способни да възприемем нашата.
a) Телевизията ни редовно пуска американско кино и повечето канали, които са ни достъпни, са посветени на него. А, ако случайно се пръкне европейско, азиатско или българско кино, най-често превъртаме очи и сменяме канала, защото всеки знае, че нашето "кино", за нищо не става. И не ми говорете за старите класики като "Крадецът на праскови", "Опасен чар" или "Оркестър без име". Гледал съм ги поне по 2-3 пъти - стига ми. Но киното на САЩ? Ах, там е раят - истината! Всички нови произведения на
изкуството се рекламират у нас месеци предварително и скоростно изпълват
кината. Всеки ги знае и никой не ги пропуска. Как биха могли, когато това е смисълът на живота за някои.
б) Новините от своя страна напълно са схванали правилната идея. Редовно предават чуждестранни новини или каквото е най-популярно в момента. Всички знаем, че в България нищо не се случва. Нищо значимо поне. Не броим всички убийства, некадърни проекти, лошо управление и всякакви видове кризи, защото те са нормални в един глобален свят, който няма знанията или подготовката да съществува такъв, какъвто е. Но това е друга тема. Но се случват някакви дреболии у нас. Някой продуцент ще организира театрален или музикален фестивал с неизвестни и съзряващи артисти. Но повечето нашенци веднага ще се изсмеят, може би с право, като кажат "Кои са тея бе? Дечковци с високо самочувствие. Махни ги и дай да гледаме качествени актьори, като Леонардо ди Каприо." Друга асоциация ще организира безплатни обучения, за да помогнат на младите да се ориентират в днешния объркан свят. Но това са малки неща. Например не могат да се сравняват, медийно погледнато, с новината, че двама нашенски политици подготвят нов рунд от "дърпане на коси". Това е новина, защото касае нашето политическо и нравствено израстване, когато лидерите ни се борят за идеите си. Впрочем, видяхте ли новият филм с Лео "Вълкът от Уолстрийт"? Дяволски добър! Актьорът там ни показва какво е истинско предприемачество. Дръзко, иновативно и директно. Бих казал "крещящо уникално". Точно такава американска находчивост трябва и на нас. И тя си прониква...
2. Психология на американизирането:
a) Език - На приказка всички си говорим по американски, с техните термини, чуждици, похвати и жаргони. И така е по-добре, защото всички се разбираме. На научни, бизнес, дори културни мероприятия съм забелязал, че винаги се запъваме, ако говорим на български. Веднага се чудим "Ох, това как беше? Имаме ли дума за онова?" Езиците ни, свикнали на английска реч се объркват с родния ни език, което за мен е добре, защото ставаме по-способни да комуникираме с чужди култури. Заговорим ли на английски, ах - веднага мед покапва от езиците ни. И с пълно право, английският е толкова обширен, необятен, красив език. На него можем да артикулираме всяко трудно словосъчетание и да изразим всяка мъчна помисъл. Бликне ли английски и сякаш звучи молитва, толкова позната и интимна. Сега се ограничавам до български с неохота, заради тези от читателите, още непознали величието на този език.
б) Бизнес/политика и житие - споменах вече за бизнес събитие. Те са напълно обгърнали начинът на живот, за който си говорим. Предприемачите са най-целеустремените към бъдещето. Знаят, че българската икономика е практически неспасяема и за това търсят поука от американските модели, защото са най-успешни, както показва дългогодишната им история. Нищо, че се намират до гуша в дългове, минават през социални и политически кризи, а реално всяка ислямска държава иска да ги детронира, заради, и цитирам "нравственият им упадък". Тези нападки, тези наближаващи катастрофи са просто препъни-камъни по пътя към величието на тази империя, която е САЩ. Вярно, в историята никоя империя не се възстановява след подобни удари, но ние имаме изказване "За всичко си има първи път!" Пък и реално ние имаме много от проблемите, които и те. Зле сме финансово, културата ни е никаква (и май по-добре така), а образованието прави сякаш обратното на това, което трябва (да създава зрели, мислещи хора (които да осъзнаят, че САЩ е силата)).
в) Образование - Какъв по-добър ментор и пътеводник от Щатите? Няма! Не само бизнесмените, но и младите поколения съзнават, че българското е загубена работа. По-умните при първа възможност забягват натам или колкото се може по-близо. А защо не, когато е леснодостъпно и се заплаща тройно, колкото тук. А всеки знае, че ако нещо е леснодостъпно, значи е хубаво и правилно. Тези от младите пък, които не са достатъчно успешни от рано-рано се ориентират към американската култура. Веднага ще ти запеят последните музикални парчета, ще ти разкажат за новата виедо игра, която са купили или дръпнали от някъде. Знаят най-нашумелите писатели, мислители и други. Кой не е чувал за Хорхе Букай, за Стефани Майър? Впрочем в образованието си, всички се учим от САЩ. Ние консумираме колкото тях, пазаруваме (ако можем), колкото тях и се държим в живота, работата и в отношенията ни, както те ни учат. Ех, някога ми се иска да напиша есе на тема "Какво ни е научил САЩ?".
3. Сега за лирическото отклонение: Бих искал да дам личен пример, към тезата си. Като дете, от 5 годишен играя все американски видео игри и те са ми любими! Пренебрегваме факта, че отборите на видео игри събират едни от най-разнообразните от гледна точка на раса, отбори, защото те пак са в САЩ и дишат тамошния въздух. Значи добре са се американизирали. От 5 годишна възраст четях комикси на Мики Маус до втръсване, чак до тинейджърските си години. Филми на 'Star Wars', Disney или Warner Bros., ги гледах безброй пъти като малък. От български филми и книги ми призляваше. Намирам ги за груби, често пъти просташки. За пример в момента чета български и руски книги. Ще спомена две от тях.
1) Сергей Довлатов "Куфарът" - Безобразно просташки роман (с пришити разкази накрая), написани от безотговорен журналист-пияница. В книгата си той "хумористично" отразява руската действителност по време на комунизма. Чета и не вярвам. Фалшиви идеали, нравственост за продан и "новини" до доказване на противното. Всеки прави каквото си иска, но накрая най-често се напиват и опропастяват всичко. Официалните лица се мъчат да дават пример и да пазят комунистическия идеалн на своите служители, но накрая и те се изпонапиват и оскотяват, като нисшестоящите. И защо се казва, че в комунизма всеки е равен, щом като пак има шефове и подчинени? Всички се кланят на Ленин и Сталин (в днешно време на Путин, както сочат всички интернет 'memes'), все едно са богове, а дори не са кадърни философи. Както и да е, само това да беше... Вярно, в САЩ също има такива моменти, но там всеки е бог сам на себе си. За това и Бог остава единствено в ругатните им, не и в сърцата или душите.
2) "Хайка за вълци" или българската душевност: Още не съм прочел докрай "Хайка за вълци", но отсега мога да кажа, че е пример за българската простащина. Не, че авторът се проява, като простак, но умело отразява селската идиотщина. Повече няма да говоря за романа, тъй като още не съм го прочел, но той ме наведе към някои мисли, главно свързани с религиозността и душевността ни. По-специално, има ли религията значение в съвременния свят? Господи, не! Трябва да се учим, да изживяваме живота си пълноценно, на бъдем на върха на технологичната вълна. Живеем в епохата на информацията, за Бога! Та, с това наум, си помислих, че в България има три основни понятия, които преплетени и отдавна са загубили стойност и собствено значение: религия, традиция и суеверие. Да уточним, за да знаем за какво говорим.
а) Религия - догматично установена институция с правила, ритуали и вяра. Последните три са абсолютно необходими, инак нямаме официална религия, а нещо неясно и чуждо. Секта, суеверие, въображение и т.н.
б) Традиция - традицията е чисто културен феномен, предаван от поколение на поколение без да се знае защо, освен че "Така моята баба ме е учила и ти ще правиш същото, нескопосаник такъв!". Противно на представите, традиция няма нищо общо с религията. Най-често те напълно си противоречат. През ранното Средновековие (говорим 1-2в.) в Европа, свещенниците отчаяно са опитвали да отучат хората от езическите им традиции, защото селяните най-често са практикували християнските ритуали и езически обичаи заедно. Те твърдо са възприемали светът като магичен и не са виждали противоречие между това и християнството. Например, твърдо се е вярвало, че трябва да се изпълнят специални ритуали за реколтата, инак тя ще бъде съсипана, защото природата няма да изпълни естественият си ход. В днешна България традиция и религия са станали едно и поне доколкото ми е известно, никой не практикува езически обичаи, защото християнските напълно са ги заместили... о, какъв прогрес... Но хората сега не могат да разграничат едното от другото. Което е християнско, е традиция и обратно. Има дреболии, разбира се, като плискане на вода пред краката на ученик, за да му върви "по вода". Множество от българските обичаи, като Коледуване, сурвакане в момента се считат за християнски празници, но корените им са езически. Значи в ума на българина отдавна не се разграничава кое-какво е. Важното е то да се изпълнява, защото това е традицията. И накрая:
в) Суеверие - тази магическа и неестествена дума, звучи като смърт в умовете ни. Тя пак понякога се бърка с религия, но няма нищо общо с нея. Суеверието е културно-социален феномен и се корени в необясним и да си го кажем, глупав страх от неизвестното. Суеверието цели някаква форма на предпазване от зли сили. Коледуването, за което споменах, има като една от целите си, да прогони зли духове. Това е суеверие. Не съвпада с религията. Смях ме напушва, обаче, когато някой чукне на дърво, "За да не дойде Дявола и да напакости". Еквивалент на почукване на дърво е прекръстването, но и двете нямат нищо разумно или обосновано в тях. Някой да е чувал свещеник да казва "Прекръстете се чада и ще изгоните дяволите." Не, прекръстването изразява вяра, но не е необходимо условие, за да гонят дяволи. Може човек да седи като пън, но твърдо да вярва и демона няма дори да го помирише.
Всичко това е още по-показно колко сме непросветени и изостанали, а трябва да се стремим към американското, освободено от всякакви такива глупостти. Но нищо, Коледата ни се американизирва, а Вси Светии е почти станал Халоуин. Св. Валентин е пир на балоните, шоколадите и цветята, любовта е някъде там, но е почти синоним на презерватив. Да не говорим за всичката Кока Кола, която се пие на всеки един от тези празници. И младите знаят кое е най-правилното, защото виждат и усещат настоящето. Възрастните отдавна са откъснати от него. Но като се замисля, никой не ги е питал дали виждат бъдещето... все тая, виждаш ли настоящето, бъдещето е пред теб.
4. Физическият облик на американизацията - Та говорихме за психологическия облик на българо-американците, сега за физическия. Ясно е, че психологическото предпоставя физическото, но то си има своите измерения. Да се отклоним за малко от човешкото и да погледнем строителството, подслона на телата ни. Тук куцаме от гледна точка на американизирането. Архитектурата (и не говоря за културни обекти, които са "манджа с грозде") ни е под всякаква критика. Жилищните ни комплекси, макар да са мизерни, неадекватни и опасни като американските, което е хубаво, защото не се оплакват от тях. Може би ние не сме доволни, защото блоковете ни са все още комунистически и го няма модерното в тях. А най-нов модел плазмен телевизор, за съжаление не коригира това, защото външният вид, покрит с графити и комунистически кошмари, си е все същият. Ами селата, нужно ли е да ги коментирам? Хайде, ще ги коментирам.
а) Селата - В САЩ мисля, че нямат връзка със селата си, ако изобщо имат такива (което не вярвам, иначе филмите им щяха да ни дадат стандарт какви да бъдат нашите). А ако САЩ разберат за състоянието на селата ни, сигурно ще ни се присмеят. За щастие тенденцията в момента, за обезлюдяването им, ни води към по-добър път. Скоро селото ще изчезне и градът най-после ще стане единствената форма на социален и цивилизационен живот.
б) Бъдещата цивилизация - Аграрният ни живот и без това е почти мъртъв и преживяваме от супермаркети, сиреч внос от чужбина. Техниката е развитието и бъдещето! САЩ го знаят и правят всичко възможно за по-високи приходи и постоянен предприемачески растеж. На нас проблемът ни сега е, че още се придържаме към селото като нещо свидно, родно... българско. Живеем в глобален свят, няма място за налудничава националност. Трябва да сринем селото, да загърбим природата и да прегърнем прогреса. Човекът да дойде на първо място. За България, ако махнем селата, ще можем да съсредоточим всички ресурси и усилия в градовете. Макар София да е пример за развитие на метрополис (поне за нашият стандарт), факт е, че за да ни забележи света, всичките ни градове трябва да станат като София. Пълни с хора, с постоянно пуфтящи превозни средства и отговорни хора, тръгнали към работата си, или за да изживяват удоволствията на големия град. Вече не само в София, но Пловдив, Благоевград, Кюстендил, дори Левски - копия на великата ни и развита столица. На скептиците и неверниците казвам: стойте, млъкнете. Ще чуете съвсем скоро звукът на напредъка, а САЩ ще води парада!
5. Заключение: Хрумва ми логичен въпрос: а защо не Европа? Защо Европа да не е нашият пътеводник, предвид, че сме част от "великият" им съюз? Защото от включването ни в този съюз сме нещо странично. Още от "Криворазбраната цивилизация" на г-н "Аз съм единственият читав писател на България" Вазов, България е нещо различно от Европа. С влизането ни в съюза, остана нагласата Ние И Европа, придружена от лозунга, често излизащ по автобусите ни "Бъдете европейци, българи!" Е, какво сме - европейци или българи? Не може и двете, защото край с усещането ни за идентичност. Пък и е напълно излишно. ЕС е детска градина, пълна с хора, които никога не са управлявали народите си подобаващо (или въобще), но все пак ежедневно взимат решения за бъдещето на цяла Европа. Но наистина ли искаме, ние, лъвските българи да си седим с биберон на стол в някакъв парламент, вместо да сме на челната линия, могъщи фронтовачи? САЩ няма нужда от подкрепата на други страни. Нека следваме този пример, българи, нека се американизираме!
*Бележка:
Заявявам, този текст е чисто провокативен. Аз като автор защитавам само
някои от идеите и становищата, изложени горе. Няма да разкрия кои, защото е
работа на читателите ми да отсеят правилното. Едно ще кажа: в никакъв случай не
вярвам, че България, или която и да е страна, трябва да се
"американизира". За останалото Ви призовавам да заключавате сами. Аз
не целя да обидя никого, нито да фабрикувам истини. Целта ми е да стимулирам
мисленето по проблеми, които смятам за трагични. Текстът е вдъхновен от досадно
пътуване в претъпкан автобус, с мрънкащи баби и грозни изгледи към:
задръствания, сухата Суха река и покритите с графити западнали блокове на София
(и България)*
