Пътепис - Път към свободата

11:50ч. 1. Първите моменти от пътуването - толкова сладки. Усетих как с потеглянето на влака проблемите и тревогите ми се откъснаха и излетяха през широко отворения прозорец. Сякаш виждам с по-други очи. Първото ми самостоятелно пътуване. Е, не баш първото, но първото, което сам устроих. Сега с въздух, брулещ в косите ми, тракащите колела о релси и слабата миризма на кенеф ме изпълват с надежда за новото. Към Пловдив, към свободата!

12:10 2.Понякога забравям колко широк и хубав е външния свят. Макар често да мечтая за електронния, усещам как назрявам за истинския... не, че другия ще бъде забравен.
Отворени пусти поля, които шепнат - "ела!"
Спокойни реки, пълни с (може би) бистра вода.
Ниви, пасбища все огромни, шепнат ми своята история, миршеща на радост и тегоба.
Вековна история на прастар свят.
Разкрий ми тайната си, къде е моят живот.

13.05 3. За пореден път ме поразяват въпросните ниви и пасбища колко са празни. Видях поне 2 или 3 площи около 500 квадратни метра, просто оставени. Много плодородни, личащо си от буйната растителност, но необработени. Да бях министър на икономиката или земеделието (макар че не се смятам за подходящ) бих пренасочил много от ресурсите и работната сила към семеобработването, растение- и животновъдството.
Туризъм първо, после земеделие. От тези неща България може да забогатее.

13.30 4. Научих какво става с изоставените фабрики и цехове, пръснати из България - стават гнезда за щъркели!

15.00 5. Най-сетне в Пловдив... Жега!
Но пък е очарователно. Чувствам се сякаш идвам за първи път. Атмосферата е толкова приятна. Сградите, макар стари, излъчват стил - класически хубав стил. Има и много сгради, които се делят на два вида: нови/модерни и стари/полусрутени. Тъжно е, защото е навсякъде, вместо старото да се възкреси, новото запълва място. Не липсват типичните панелки, естествено, но бързо се забравят при достигане на прелестния център на града. Мога цяла страница само за него да напиша, за мащабът, пищността и красотата му. Но нека това остане за вас. И сякаш дори хората са пропили скромното изящество на града. Виждат ми се тихи, приятни и дружелюбни. Поне засега, де.

17.30 6. Перспектива - да гледаш себе си от двете страни на една улица, от минало и настояще, за да не можеш да се познаеш. Улици, макар малко познати, сега ги виждам с други очи, от други страни. Те пътищата не са се променили, аз съм друг човек. По-добър? Кой знае?

17.40 7. Може би греша, но пловдивчани имат любов към растителността. Това и сигурно типично за централната част, но където и да погледна, виждам едно от три неща: култура, бизнес и растителност.

00.30 8. Първи ден в Пловдив - град на магия. Какво да кажа - вземете дамата/мъжът на сърцето си и забравете за останалия свят.

9.30 9. Втори ден - пътуване до Асеновград. Започва да ме изненадва това, което неохотно наричам своя смелост. На улицата, по пътя съм склонен да опитвам, да търся, да експериментирам - дръзко. Взех автобус за Асеновград, за да пробвам. Нищо не е - но ме е плашело.

9.40 10. Не обичам да съм поставен пред много избори. Те объркват, вкарват съмнения и неувереност. Обичам един взет избор. Те са ясни.

9.50 11. Започвам да откривам тръпката на пътуването. Когато потегли транспорта към новото и всичко старо се задъхва, защото не може да догони. Но! никога не трябва да забравям тънката разлика между турист и скитник на Зигмунт Бауман. Домът, отговорностите са най-важни. Стига да не забравяме това, за което си струва да се живее.

10.30 12. Чудя се за "за и против" ходенето без ясна посока. Пристигнах в Асеновград и тук разбрах, че съм изгубен. Но с бая ритани и малко ходене разбрах посоката за Асеновата крепост и вървя натам. Едното е по-лесно (ако знаеш откъде-накъде), другото е с повече възможностти, но и опасностти. Особено под жаркото слънце.

10.50 13. Три неща отличават Асеновград - богата, но забулена история, църкви (манастири) и сватбени магазини. И имам усещане, че трите са навързани. Но, както и на много други места, тук трите са западнали.
Пред мен е храм "Св. Георги и св. Екатерина" Чуден малък храм, един от многото в този град с три стенографии, изобразяващи свети Георги, свети Тодор и свети Димитър, яхнаи коне, колещи змейове и езичници. Но храмът е стар и запуснат, дори не успях да влезна. А е точно пред вратите на хората.

12:00 14. Върхът на Асеновата крепост - величествени камъни, толкова стари, но и толкова живи. Представям си се като кастелан на тази крепост, на върха или в покоите си как съзерцавам града отдолу. Разбирам някогашната военна сила на България. Крепостта не се различава много от планината. И по-скоро цялата Радюва планина е истинската вечна и неподвижна крепост. С тази ралика, че тя от врагове не се притеснява.

12.16 15. Старите църкви са зловещи. Тази особено - неосветена, гола, а камъкът мирише на нещо особено. Но виждам как ниските арки и сводове поттикват към смирение - или страх. Сигурно тук са висяли икони, осветени от ярки свещи, а хората са пъплели по килими. Голо - сега е голо. Дори стенописи няма, за да ми разкажат нещо.

12:17 16. Разбрах каква е работата. Когато писах последното писмо, бях в приземния етаж. Сега всичко е преместено в горния. Докато долу е сякаш изсечено в камъка, тук е истинската службена зала. Някога тук е имало прелестни стенописи, изящно изработени. Сега се разпадат, лющят се и биват нацвъкани от лястовички... Ако някои ден изчезнат всички лястовици, първо трябва да ги търсим в Асеновата крепост. Природата си взима всичко обратно, предполаггам. Но пък поне олтара на свещенника още напомня за себе си. Хм, трудно се покорява християнството.

14:00 17. Слизането беше уморително, предвид, че днес не ядох нищо свестно, но поне научих много и се почувствах потопен в българската култура. По пътя обратно открих, че музеят за моторите и история на мотористите работи (явно отваря в 12 часа). В началото приех този музей за нещо нормално, но любезната съдържателка ми разкри уникалността му. Признавам - не се интересувам много от тази суб-култура (семейство, както се виждат) на мотористите, но дори и аз трябва да призная впечатляващата им сила. Те са като кланове - за мъже, където много трудно може да се внедриш, но успееш ли - ставаш им кръвен брат. Съветвам всеки, който е любител или поне се интересува да посети музея и да научи всичко, което би искал за това потайно общество.
PS Никога не ми е било по-трудно да си намеря читав ресторант, но поне Асеновградската гроздова ме утеше. Цялото изкачване и слизане по чукарите беше по-лесно.

14.45 18 Нищо по-удолетворяващо от това да се нахраниш след дълъг поход. Сега само да имаше едно момиче наоколо...

16.30 19 Кога е момента да се отдръпнеш от метафоричната чиния и да кръстосаш приборите? Според мен - малко преди да се наситиш. Някои чинии са по-засищащи, други - не толкова. За два дена опитах от всичко - страх, вълнение, изнемога от жега, плиключение. Даже се преситих... но се освободих!