Защо го казвам това: попринцип, всички изискани заведения имат огромни цени в менютата си, от което посетителите си казват: "Брех, платих 12 лева за салата с домати и сирене, а мястото е изискано, значи аз съм изискан човек!" Сега, не хуля високите заведения, даже по-качествените наистина предлагат редки храни по собствени рецепти, които си заслужават парите. Обаче за по-обикновените хора понякога е достатъчно да седнат на някое приятно място и да бъдат обслужени, макар и с нещо простовато, на допустима за бюджета им цена.
Тук попринцип влиза бързата храна, от типа "Дюнер за 1.99" или колкото е там. За мен бързата храна е отвратително изобретение, защото отнема всичко човешко в това да си на ресторант. Нали, бедните нямат избор - работят, заети са и не могат винаги да си позволят заведение.
Но "Яйцето" пречупва това. За общо 4.30, ако се не лъжа - изядох чудесна салата с омлет и чаша бяло вино, всичко сервирано на ниво, където иначе би ми струвало около 10-15 лева. В друг случай си спомням, че с една приятелка се нахранихме пак за горе-долу толкова пари. И докато се хранех, надвесен над учебника, в наистина естетически обиграна атмосфера, аз се почувствах като нормално човешко същество.
Това ме довежда до същината - в един масовизиран свят (колко, около 7 милиарда, може би повече), където човешките животи и души са обезценени и типизирани, вече има малко неща, които да ни накарат да се почувстваме значими, сякаш индивидуалният ни живот значи нещо. Да, за собствената ни среда, от приятели, роднини, любовници сме всичко. Да, сега много се актуализира "индивидуалистическото общество", където всеки е уникален сам по себе си и всеки живот е уникален...
Но когато се замислиш, че редом с теб има още например 2 милиарда хора, които също са индивидуализирани, също са много ценени от роднините си, също са изкарали успешно шофьорски курс и завършили университет. Това, поне за мен, обезмисля всичко. Може би го гледам негативистично, но ако още безброй хора са направили почти същото като теб, имат почти същите интереси като теб, може би са по-способни, това не ни ли прави взаимнозаменяеми? Постоянно виждам навсякъде типизирани хора, жертви на масовото общество, които просто адски много си приличат. Понякога срещам даден човек и си мисля колко много ми прилича на друг.
Една моя приятелка смята, че всеки има двойник, който е почти идентичен на нас, някъде по света. Аз смятам, че постепенно всеки влиза в някаква категория и тази категория го определя, за да си прилича с другите. Изберете произволно един свой познат и помислете с какво го свързвате най-ясно, например: "А, Боби, той се интересува от риби, обича да плува и мечтае да заживее в южна Италия." Или "Маринка е нимфоманка с богати познания по междуличностните отношения и обожава всякакви секс играчки". Малко грубо се изразявам, но по този начин всеки човек около нас е категоризиран, за да е по-лесно разпознаваем, когато например имаме още 100 приятели, всеки с някакви особености.
И ето, че се опровергах - всеки е с някакви особености! Макар да се категоризираме, да сме част от масовизирано общество - всеки има нещо, дори едно да е, което го прави различен и уникален. А тук дори не съм споменавал за различия, които само ги усещаме. Например "Защо с този човек се разбирам далеч по-добре, отколкото с онзи? Те си приличат адски много, реагират по много подобни начини, но има нещо..." За това едни хора са по-подходящи за съпрузи, да речем, от други.
Започнах с ресторанти, ето докъде стигнах. Накъде се целях, за да завържа всичко. Когато бях в ресторанта, пих вино, ядох хубава храна и учех, се почувствах уникално, не само като момче, студент или син, а като човек - собствен човек, заел своето място в обществото. Не много голямо или значимо, но хей - аз съм скромен, не взискателен. Така че, намерете своето място, своят човек, своето изживяване, дайте ако ви искат пари и станете хора - дори да е за 5 лева.PS: Съзнавам иронията, че съпоставям човешката стойност с парите, но аз го виждам само като пример. Може да бях дал 1 ил 100 лева и да не се почувствам по никакъв начин. Не е важно заниманието или паричната му стойност, ако има такава. Важно е ние как го възприемаме. Светът е отношение - всичко е отношение.
