Великата А'Туин или "Умът като претоварена костенурка"

Здравейте и добре дошли на първата ми публикация. Радвам се, че сте тук и се надявам да прочетете нещо ново или поне да споделите умствения ми багаж, който ще е първата ми тема. 

Да започнем оттам коя е А'туин. За незапознатите тя е великата костенурка, създадена от сър Тери Пратчет, която върху гърба си има четири слона, които от своя страна носят Света на Диска. Там се развиват всичките творби на сър Пратчет. Тя изглежда така:


Но той не е фокусът ни. Ще използвам А'туин, като метафора за ума.
За мен умът винаги е бил като пристанище, където влизат всички стоки и се разпределят по местата им. Ако всичко е наред, стоките се разпределят, някои "мухлясват" и се изхвърлят и пристанището се разширява постоянно от новите знания (стоки), като строи нови складове и нови пътища между тях (впрочем, така работи целият мозък, който постоянно се гради). Обаче сега ми се струва, че умът е повече като А'туин: вечна костенурка, която носи на гърба си цяла цивилизация, която се ражда-умира, расте-повяхва, смее се-плаче, върши глупости-спасява света. Умът е безкрайно динамичен, безкрайно грешащ, бих казал - препълнен с химикали, емоции, душевности и мисли. Дори когато оставим това, имаме постоянен наплив на нова информация или отмиране на стара. Как да не го свържеш с дърта костенурка, която носи цял свят на гърба си? 

Това за А'туин и ума.  Към тезата ми - "Умът като претоварена костенурка", аз задавам въпроса: възможно ли е А'туин (умът) да се претовари дотолкова, че просто да... да падне. Да спре летежът си из вечността и да грохне. 
 Като студент съм/сме представени пред такава парадигма (проблем). В днешният ни претоварен, глобализиран свят, за да сме актуални, "знаещи", каквото по дяволите означават тези понятия, за мен са безкрайно неясни. В миналото знанията са били по-ограничени - идеологически, пространствено, интелектуално и т.н. Но сега, с глобализирането всичко е достъпно навсякъде.
Представете си, ако върху А'туин и слоновете цивилизацията не спре да расте - хора постоянно се раждат, а недостатъчно си отиват. Нови сгради постоянно се строят, а старите нямат време да се оползотворят. А'туин надали би имала силите да ги понесе, колкото и да е могъща. С човешкият ум е същото. Постоянно слушам за безграничните възможностти на ума да поема и да изразходва, но не се говори за претоварването му. Умът е мускул, орган, костенурка, ако щете - сиреч нещо живо. А всичко живо, по закон, е ограничено. Но Мрежата нехае за това, тя само знае да ни дава, а ние сме научени само да поемаме. Това поставя огромна тежест над самите нас. Например е много съществен факта, че паметта отслабва: новите спомени и знания изместват или направо изтриват старите, без опит за съхранение.
Когато идентичността ни е погълната изцяло от учене и още учене... и пак учене, ние понякога забравяме себе си. "Аз съм" се заменя с "Аз знае". Окей и какво от това... ами, умът не може да функционира правилно. Както, за да не стане пренаселена една цивилизация новото трябва да застане и да се поучи от старото, така и на ума му трябва време, за да обработи или просто да изхвърли всичко, което и научил. Иначе става като дърта, бавнолетяща костенурка, твърде обременена от собствената си тежест.

Как обаче да се преборим с това? Как да олекотим и себе си и А'туин? Почивка, дейност, която не включва нищо ново, никаква нова информация или знание. Разходки или спорт са най-облекчаващи. Но също и творене. Създадох този блог с идеята да творя, макар и нещо мъничко и да облекча тежестта на своята А'туин, за да може "цивилизацията", която расте в мен да расте постепенно и правилно. Творенето е най-добрият отдушник, според мен, от умствена обремененост. За това творете, от Вашият А'туин да се родят още, макар и по-малки, които да растат извън Вас.
А как би могла самата костенурка да твори? Хм, дали А'туин

сънува...