Смятам, че да се пречупиш е може би едно от най-разбуждащите неща - редом с влюбването, например. След едно пречупване застанах на един паваж, още в работна униформа, под слабия дъжд на меката нощ. Загледах се в... в нищото и се запитах: защо плачат върбите? Защо са плачещи върби? Те са могъщи дървета като всички други, символите на непоклатим живот. Върбите стоят изправени пред цялата останала природа и устояват на всичко, което тя им поднесе. Но понякога се появява нещо тежко. Запалва се огън, удря гръм и върбата е изпепелена или прекършена.
Тогава другите върби плачат, не знаят защо го правят, не знаят, че една от тях е загинала, но плачат. А може би плачат, защото знаят, че винаги по всяко време може една от тях да загине? Смъртта е навсякъде, дори когато не я усещаме, знаем, че дървета загиват и покълват постоянно. Прекърши, сломена от по-силните от нея - времето, елементите, природата. Тогава върбите посърват и плачат, защото знаят, че могат да отстояват до край, но все нещо ще ги пречупи, някога. По-слаби и по-силни винаги ще има.
Аз съм плачеща върба...
Няма коментари:
Публикуване на коментар