Уроците, които научих

Трудна задача си поставих – да опиша книга, за която думите не са достатъчни. Но – казал съм, да действаме! На първо място тази книга е сбор от есета, съставени от госпожица Евгениева. Тя описва в нея възгледите и житейския си светоглед в 48 есета. Тези текстове са на всякакви теми, от личностно развитие, през самовъзпитание, покрай справяне с емоции и конфликтни ситуации, до водене на по-смислен/пълноценен живот. Идеална книга за човек, който се чувства изгубен, но не знае къде точно. Или по-лошо – знае къде, но не може/иска да продължи.

            Добре, официалностите настрана, да си говорим на “ти”. Моят живот в последната година по странен начин ме доведе да открия Стефани. За една година загубих и съградих наново вътрешната си хармония десетки, ако не и стотици пъти. И всеки път се питах “Защо? Защо стана така – не можех ли да го предотвратя?! Ако само бях по-бдителен…” След това преглъщах горчивата чаша и продължавах да се грижа за най-ценното – себе си. Особено силен удар получих край празниците, когато видях как натрупаната ми мъдрост и покой се сгромолясват. Бяха безсилни да се справят със ситуацията. Загубих приятели, самоуважението си, дори малко от вярата си.

            Но сега пак ги съграждам. Още преди да намеря Стефани и книгата й, започнах да се съвземам. И всичко ме доведе дотук, макар и неосъзнато, до тази книга и съдържанието й. Правилната душевна храна в точния момент. Но защо още разказвам за себе си, а не за самата книга? Защото тя е лично преживяване, което не мога и нямам право да разкривам, а само да ви насърча, ако имате добро усещане, да му се доверите.

            Любопитно е, че книгата беше точно каквото исках. Всичко във Вселената си идва на мястото в един или друг момент. Това ще варира от човек на човек, според нуждите и нагласите му, разбира се. За някой друг книгата може да не е точно това, което му е необходимо в този момент. Но пак ще му помогне, за да го открие. Чел съм доста подобни книги и съм слушал много подобни идеи и поуки. Но! Те винаги са били измисляни от хора, за хора, които искат да постигат цели, обикновено бизнесмени. Но всеки път две неща ме глождят: първо, аз не съм бизнесмен. Второ нямам никаква полза от книга, която сякаш е написана, за да те въоръжи, като страшен и озъбен завоевател. Не се смятам нито за едното, нито за другото. Исках книга, в която да седна спокойно с автора и да си поговорим за въпросите, на които не само не откривам отговори, но дори не мога да ги формулирам. И най-хубавото: след “разговорът” със Стефани, аз осъзнах, че много от идеите й ги знам, някои ги прилагам, а други смътно съм ги осъзнавал. Стефани изложи всичкият хаос в ума ми нагледно и спокойно, без укор. Това е безценно – да не те съдят, задето не знаеш и не разбираш. И всичко момичето го прави с лекота и с желанието първо да помогне на себе си със своят хаос, а после с този на другите.

            А това не е процес, който се взима с лека ръка. Няма леки уроци. Но има вълнуващи преживявания, а тази книжка е такова. Моето преживяване с нея беше такова: вървя из джунгла през нощта. Имам посока, чувствам я, но не знам дали това е пътя. Имам и фенер, но той почти гасне. Широки листа ме шибат в лицето, заплитам се в лиани. Някъде в мрака ръмжат зверове, а до ушите си чувам съскане. Тогава от храстите изниква Стефани и със съчувствие ми налива от своето масло – достатъчно, докато си намеря собствено. Запалвам си фенера и виждам, че пътят ми е съвсем наблизо, а усещането ми за посока – безпогрешно. Единствено съм позволил на шумовете и собствения ми страх да ме разсеят.

            Е, нищо срамно в това да осъзнаеш грешките си, нали?

            Ако и вие се чувствате изгубени в джунглата си, заповядайте. В метафоричния фенер на Стефани Евгениева има още много масло, защото го черпи от душата си…